Предговор №1

"КАФЯВА ФИЛОСОФИЯ"

Бас държа, че когато прочетете всички тези разкази ще си задавате въпроси като: „Абе, тоя човек защо само говори за ядене, пиене и сране? Що за човек е тоя Шити?” Вижте сега, аз съм на мнението, че не е правилно в нашия бит да се обръща внимание само на раждането и живота. Смъртта също е част от нас и определено е необходимо да намери своето място. Всички тези процеси трябва да си вървят за ръчичка – те са едно цяло. Всъщност, за смъртта се говори, но със страх… „Чакай, чакай”- ще кажете вие – „Какво пък общо има сега между срането и смъртта?” Аааа, приятели мои, недейте да бъдете толкова повърхностни в преценките си. Любов, сношение, зачеване, раждане, живот и смърт е уравнението, което се намира в микро-макрокосмическата скала на проявлението. „Каквото горе – такова и долу”, казват древните херметици. Тоест, дори и в най-малката клетка на човешкия организъм можем да намерим проявленията на целия космос и обратното. Та, драги ми приятели, понеже така и така сме възприели срането като нещо долно и низше, нека да го съпоставим с нещо по- горно и висше и да видим какво се случва. Отиваме на пазар и с голяма любов си купуваме любимите продукти. Внимателно ги носим по стъпалата на нашия дом и нежно ги полагаме в хладилника. Старателно ги подготвяме за страстния акт на съвкупление. Поглъщаме с наслада и екстаз храната и зачеването започва с храносмилането. Раждането се случва от друга дупка и се извършва не само от жените. Тук също има напъване и в края на процеса на бял свят от старото излиза нещо ново – без да плаче толкова, но за това пък мирише – Нашето Лайно! И в този случай, както с различните раси, можем да имаме лайна с различен тен. Консистенцията им издава черти от характера – както на новороденото, така и на родителите. Лошото е, че животът на лайното е доста по-кратък и може би затова не му обръщаме много внимание. Всъщност, ние го убиваме, пускайки водата от тоалетното казанче. За срането, както и за смъртта, избягваме да говорим. Тук разликата обаче има емоционални измерения. За смъртта ни е страх, а за срането ни е срам да мислим, камо ли да коментираме. Всичко това натрупва в подсъзнанието ни негативен нагар и създава основа за поставянето на психологически бариери. В книгата си „Мощ срещу сила. Скритите детерминанти на човешкото поведение” световно признатият лектор, специалист по психичните процеси, д-р Дейвид Р. Хопкинс описва подробно различните нива на човешкото съзнание – от базовото „най-ниско” ниво на срам, което според него е „опасно близо до смъртта” (неслучайно засрамените самураи си правят харакири), до „най-високото ниво на просветлението”, присъщо на Великите като Кришна, Буда и Христос. Според д-р Хопкинс всяко ниво има определен обхват на енергия и скоковете към по-високи нива изискват постоянен стремеж към пробуждане и осъзнаване. Вижте, представям ви табличката с емоциите и енергиите, до която е достигнал докторът след многогодишни проучвания, милиони изчисления и експерименти:

Енергийно ниво 20 Срам
Енергийно ниво 30 Вина
Енергийно ниво 50 Апатия
Енергийно ниво 75 Скръб
Енергийно ниво 100 Страх
Енергийно ниво 125 Желание
Енергийно ниво 150 Гняв
Енергийно ниво 175 Гордост
Енергийно ниво 200 Смелост
Енергийно ниво 250 Неутралитет
Енергийно ниво 310 Готовност
Енергийно ниво 350 Одобрение
Енергийно ниво 400 Разсъдливост
Енергийно ниво 500 Любов
Енергийно ниво 540 Радост
Енергийно ниво 600 Покой
Енергийно ниво 700 – 1000 Просветление

 Сега, приятели мои, може би разбирате по каква причина правя връзка между срането и смъртта. И за да бъда още по – убедителен, ви представям логическите равенства, до които достигнах с помощта на д-р Хопкинс.

След като:

сране = срам

 и

смърт = срам,

следователно:

смърт = сране

 Е, питам ви, не е ли дошло време за малко кафява терапия? За нов и хумористичен поглед и подход, чрез който да се отървем от мъртвешкия захват на срама? Не е ли време да облечем тези негативни енергийни нива с нови одежди и да тръгнем по пътя на просветлението с повече смях и забава? Така или иначе и смъртта, и срането са ни гарантирани, защо поне да не се посмеем на воля и да забравим за срама? Нека да го направим дори и за малко, а после отново можем да станем сериозни и срамежливи. Та ето за това съм писал, пиша и пак ще пиша за лайната и за срането. Искам да се надсмеем над недостатъците си и неизбежните за всички нас рециклиращи процеси. И понеже моите мисли могат да ви поуплашат и да вкарат мрачни окраски в душевния ви мир, искам да успокоя всички тези, които смятат, че животът свършва след смъртта. Да, физическият живот свършва, но душата продължава да живее. „Ама къде е тая душа? Защо не можем да я видим? Защо не можем да я пипнем?”, ще ме попитат невярващите и скептиците. На всички тези въпроси аз ще отговоря отново в микро-макрокосмически план. Когато се изсереш хубавичко, ти надушваш душата на лайното. Е, добре де, щом лайното има душа и тя е реалност, като миризма, защо пък ние хората да нямаме душа? Или пък може би ще кажете, че ние хората сме по-низши в развитието си от лайната? Предизвиквам ви да мислите по този въпрос и като се видим, да го коментираме. А иначе миризмата е вибрация, както всичко около нас, а вибрацията е енергия. Енергията не може да се разруши, тя е вечна. Душата е вечна! Щях да забравя да ви задам още няколко провокиращи въпроса за размисъл: „Какъв ли щеше да бъде животът на земята, ако серяхме през устата, а се хранехме през гъза?” „Какви ли щяха да бъдат новините по телевизията и пледоариите в парламента, ако беше така? А какво щеше да се случи, ако ни се присереше в трамвая? Как бихме мили зъбите си?” Мислете, и като се видим ще говорим … а между другото можете и да ударите един коментар по-долу :)

 Ваш,

 Шити Браун